I am the person you bullied at shool
I am the person who didn't know how to be cool
I am
I am the person you bullied at shool
I am the person who didn't know how to be cool
I am the person that you alienated
I am the person you ridiculed and hated
I am the person you scared everyday
I am the person who had nothing to say
I am the person with hurt in his eyes
I am the person you never saw cry
I am the person living alone with his fears
I am the person destroyed by her peers
I am the person who drowned in your scorn
I am the person who wished she hadn't been born
I am the person you destroyed for 'fun'
I am the person, but not the only one
I am the person whose name you don't know
I am the person who just can't let go
You think bullying makes you cool
But I am a person too, just like you
Poem " I am a person" by Laura Grimes, bullying victim, committed suicide at age of 14.
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък...
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък...
Аз съм човекът, който те отвращаваше...
Аз съм човекът, на когото се подиграваше...
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден...
Аз съм човекът, който седеше безмълвно, смутен...
Аз съм човекът, който носи болка в очите си...
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си...
Аз съм човекът, живял в страх и насилие толкова време...
Аз съм човекът, разрушен от това време...
Аз съм човекът, който се давеше в презрение...
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение...
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление...
Аз съм човекът, от твоето поколение...
Аз съм човекът, чието име не знаеш...
Аз съм човекът, за когото нехаеш...
Ти мислиш, че е готино да си свиреп...
но и аз съм човек, като теб...
Не бъди безразличен... Бъди различен...
Свържи се с нас...
Unicef - Говори с приятел: 0800 19 100
* 1 импулс независимо от продължителността и мястото на обаждане
Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретирано в училище от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му.
Това стихотворение и историята на Лора се превръщат в основа на кампанията "Училище без насилие"
(more)
(less)
Added: 3 months ago
Views: 588
Честито Освобождение!
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по
Честито Освобождение!
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов
(more)
(less)
Added: 4 months ago
Views: 1,275
Planet Magic Live feat. Vessy - To F**K
Added: 4 months ago
Views: 7,126
|
